Символики и ритуали в сватбата Е-мейл

Символики и ритуали в сватбата

Символики и ритуали в сватбата

Всеизвестно е значението на бялата сватбена рокля – символизираща невинността и непорочността на булката, за това на нея няма да отделим сега много внимание, а ще се насочим към по – малко известните символи.

 

Както в католическите и протестантски традиции, така и в българския фолклор, воалът (забулването), се възприема като символ на изолирането на булката от външния свят, използва се като средство за предпазването й от „уроки“ в деня на сватбата и точно по тази причина тя излиза забулена от дома си и чак когато бъде предадена законно на своя съпруг, единствен той има право да я „разбули“.Много съществен аксесоар в приказния сватбен ден навсякъде по света е булчинският букет. В Средновековието са се ползвали букети, направени от чесън или лук, преплетени с лековити билки и жито. Целта на чесъна и лука е била да прогонят злите духове от живота и дома на младото семейство, а билките и житото – да направят връзката им здрава и плодовита. В днешно време те са заменени от много и различни ароматни цветя, които също носят в себе си скрита символика: червена роза – щастлива любов, бръшлян – съпружеска любов, калия – магическа любов, орхидея – красота, нарцис – егоизъм и т.н. Самият акт на хвърлянето на букета символизира разделянето на девойката с идентичността й на самотна жена и превръщането й в съпруга. Хвърлянето на букета има и още един смисъл – да определи някоя от неомъжените девойки, присъстващи на сватбата, за следващата булкa.

 


 

 

 


 

Клетвите – ритуал, който все още не е много застъпен в българските сватби, но типичен за католическите страни, са друг много важен елемент от сватбата. Изречени пред Бога и присъстващите свидетели, те са духовно и светско обещание. Израз са на чистата и дълбока любов, която изпитва младата двойка. Халките са тяхна естествено смислово и хронологично продължение. Кръглата форма на пръстена символизира вечността на любовта и напомня за обещанията, които са си дали младоженците.Използването на огън в сватбените тържества – под формата на свещи или факли, също има дълговековна традиция. Огънят винаги е бил използван за защита и в помощ на човека. Значението му за сватбата не е по-различно - запалените свещи, освен че придават тържественост и тайнственост на ритуала, също така гонят злите духове, разсейват лошите мисли и символизират топлината на семейното огнище.
Не на последно място по значимост в сватбеното тържество се нарежда разрязването на сватбената торта. Този ритуал датира още от средните векове – първоначалната „рецепта“ е съдържала само пшеничено брашно и плодове. В наше време сватбената торта се прави основно с много плодове, богато украсена със захарна глазура и красиво декорирана. Самата торта символизира плодовитостта и надеждата за сладък и щастлив живот на младото семейство. Около 1660 година тази традиция е пренесена от Франция в Англия. Там и до ден днешен се слага пръстен в тортата и съществува поверието, че на когото се падне, го чака щастие през цялата година. Ритуал, които все по – често намира място и в българските сватби, е раздаване на парчета от сватбената торта на неомъжените двойки, присъстващи на сватбата, с пожелание ти да са следващите младоженци.

 


 

 


Любопитно: Съществува интересна афро–американска брачна традиция – прескачане на метла. Тази традиция крие корените си още във времето на робството по американските земи. Поради липсата на каквито и да било права на чернокожите по онова време, те нямали и право дори да сключват брак. За да могат все пак да създават семейства, обръщайки се към своите традиции и фолклорно наследство – те приспособили един древен обичай – след като изречели на глас своите клетви пред свидетели, двамата млади се хващали за ръце и заедно прескачали дръжката на една метла. Това узаконявало съюза в очите на тяхната общност.

 


 

 

 


Чупенето на чаша е друг ритуал от чужда култура, навлязъл и в българската сватба. Произходът му е еврейски и цели да напомня на младото семейство, че трябва много да внимават в брака и отношенията си, защото връзката им, също както чашата, е чуплива и веднъж „счупена“ – трудно може да бъде създадена отново!
В съвременния свят, както и в далечното минало, приготовленията за една сватба са свързани с много емоции, истории и поверия. В средновековието, в Англия например – „приготовления за сватба“ - не е имало – младежът просто е отвличал девойката през нощта. Без значение, дали тя или родителите й са били съгласни. Едва когато бащите осъзнават, че неомъжените им дъщери представляват работна ръка – с уменията си за готвене, чистене и грижа за семейството, те въвеждат „цена за булката“ - за да бъдат компенсирани за загубата в семейството. Обикновено тази отплата е представлявала скъпи дарове, пари или работа, в полза на семейството, докато бъдещият жених не изработи необходимата сума за „откуп“ на своята невеста.

Векове по – късно ситуацията се променя. Със социално - културните придобивки се променя и традицията. Бащите започват да предлагат пари и имущество на бъдещия младоженец. Това се е правело с цел девойката да отиде подсигурена в новия си дом, а и да бъде защитена от евентуален развод – защото при него, тя си взима обратно всички материални блага, които е донесла при брака.

В наши дни – нещата стоят по съвсем различен начин. В католическите и протестантски държави е запазена традицията, бащата на булката да плаща за цялата сватба, като вид почитане на младоженеца за оказаната чест да се ожени за дъщеря му и да влезе в семейството му. Разбира се, преди да се стигне до самата сватба, се минава през годеж, който също е свързан с голяма доза история и суеверия. В Англия, например се е смятало, че ако по пътя към къщата на девойката, женихът и неговата свита срещнат монах, сляп човек или бременна жена, трябва обезателно да се върнат и да насрочат годежа за друг ден. Ако пък срещнат – малко козле, гълъб или вълк било добър знак и трябвало задължително да продължат напред!
Днешните годежи са доста по – различни. Те могат да бъдат бляскави, в луксозни хотели със стотици гости – един вид – репетиция за сватбата или просто малко семейно събиране в дома на булката или в ресторант, с цел запознаване на родителите на годениците и обявяване на бъдещите намерения и приготовления по предстоящата сватба. В западните страни и в САЩ е много разпространено годежите на по – богатите и известни личности да се обявяват в местната преса.

 



 

 


 

 

За произхода на годежния пръстен историята разказва, че той бил „въведен“ от римляните много преди да приемат Християнството. От тогава останала традицията да се носи на безименния пръст на лявата ръка, защото древните гърци смятали, че този пръст е свързан със сърцето. Халката винаги се е смятала за символ на безкрайността, хармонията и обединението и бързо била възприета за основен символ на брака. През IX век папата обявил за задължително ползването на халки при църковен брак за наследниците на Древен Рим – италианците. В началото използвали груби пръстени от желязо, символизиращи стабилността на брака, с подобряване на благосъстоянието благородните метали навлезли и в тази традиция. Днес в западните страни е прието след като получи годежен пръстен, девойката също да подари нещо на своя възлюбен – гравиран златен пръстен, верижка или игла за вратовръзка. За лошо предзнаменование се смята, ако годежния пръстен и халката се купуват наведнъж. Въпреки че е прието годежния пръстен да е с диамант, смята се за добро начало и късмет, ако на годеницата се подари пръстен с камък, който отговаря на нейната зодия.
Във всяко кътче на света, а и в различните региони на всяка страна сватбената традиция е различна, но завършекът й в повечето случай е един и същ – изтощени от танци сватбари и бурно „Горчиво”
Защо булката стои отдясно на младоженеца по време на сватбената церемония?
Обичай е, когато младоженците са пред олтара, булката да стои отдясно на младоженеца. Това не е случайно и има своето историческо обяснение. В миналото се е налагало мъжът да носи оръжие на дясното си рамо, в случай че е било нужно да се защити от вероятна атака на някой от роднините на булката. Понякога член на семейството й са желаели да върнат обратно със сила отнетата им девойка.
Целувката в края на церемонията
В древен Рим целувката е била символ на законовото обединение, с което са се подписвали договори. Християните са включили този обичай в сватбената церемония и се е вярвало, че когато младоженците се целунат, част от техните души се обединяват чрез обмена на въздух. Целувката в края на церемонията представлява новото начало за младоженците.
В миналото по българските земи мъжът е целувал жената три пъти в живота си: при сключването на брак, при раждането на мъжко отроче и при нейната смърт.
Да запазим едно парче от тортата
Според традицията младоженците трябва да се запазят едно парче или най-малкия етаж от сватбената торта, за да отпразнуват с него първата годишнина от сватбата си. Добре е парчето торта да се замрази още същата вечер. Също е обичай фигурките на младоженците от тортата да се подарят на двойката гости, които ще сключват брак най-скоро.
Защо сватбеният пръстен се носи на безименният пръст.
Някога са смятали, че на безименият пръст на лявата ръка е имало вена, която е ходила до сърцето. Тази вена е наричана „Vena Amori“ или „вената на любовта“. Във средновековните текстове се срещат надписи, че пръстена трябва да се слага точно на тази вена.
Какво трябва да носи булката?
Традицията да се носи „нещо старо, нещо ново, нещо, взето на заем, и нещо синьо” произлиза от Викторианската епоха. „Нещо старо” означава, че приятелите на младоженците ще им останат такива и след сватбата. Много пъти някоя щастливо омъжена жена подарява нещо старо на булката, за да й предаде щастието. „Нещо ново” се свързва с бъдещето на здраве, щастие и победа. „Нещо взето на заем” е нещо, дадено й от нейното семейство и което да носи в деня на сватбата и да върне след това, за да й носи щастие. „Нещо синьо” е символ на късмет, тъй като синият цвят означава вярност и постоянство. Обичаят може би носи своето начало от Израел, където булките са вплитали в косата си синя лента като знак за вярност.